ЕК завежда дело срещу България заради законодателството за обществените поръчки в здравеопазването
Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз поради погрешно въвеждане на европейските правила за публичните поръчки. Според комисията българското законодателство изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на европейските правила, даже когато те получават над 50 % финансиране от обществени източници, се показва в известието.
Това изключване съгласно Закона за публичните поръчки не е в сходство с определението в правото на Европейски Съюз за " публичноправни организации " и това лимитира приложното поле на европейското законодателство. Комисията стартира производството за определяне на нарушаване през януари 2019 година и неведнъж прикани България да приведе законодателството си в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз, се добавя в известието.
Въпреки че България е внесла промени, българските законодатели към момента не са ги приели публично. Дори и измененията да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани здравни заведения, което би могло да докара до продължение на нарушаването. Заради неналичието на явен график (за приемане на законодателните промени - бел. кор.), Европейска комисия е решила да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз.
Европейските правила за публичните поръчки целят да подсигуряват транспарантни, обективни и конкурентни тръжни процедури в границите на единния пазар. Те се ползват за възлагащи органи, в това число публичноправни - категория от субекти, които, въпреки и да не са обществени, се финансират главно от страната или от други обществени органи, написа в известието.
Съгласно европейските правила частноправните субекти би трябвало да съблюдават разпоредбите за възлагане на публични поръчки, когато те дават отговор на условията, с цел да бъдат избрани като публичноправни органи. Такъв е казусът, когато те 1) са основани, с цел да задоволяват потребности от общ интерес, 2) имат правосубектност и 3) се финансират в по-голямата си част от обществени органи или са обект на ръководство или контрол от тяхна страна.
В България доста лечебни заведения дават отговор на тези индикатори, тъй като дават съществени услуги от публичен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други обществени източници.
Опасенията на Европейска комисия бяха изложени в публично уведомително писмо (2019 г.), последвано от стимулирано мнение (юли 2023 г.) и в допълнение стимулирано мнение (април 2024 г.), откакто България не съумя да приведе законодателството си в цялостно сходство.
Делото се отнася до наредбите на Закона за публичните поръчки, които изключват избрани лечебни заведения от разпоредбите за възлагане на публични поръчки, даже когато те са обществено финансирани, се добавя в известието на комисията.
Това изключване съгласно Закона за публичните поръчки не е в сходство с определението в правото на Европейски Съюз за " публичноправни организации " и това лимитира приложното поле на европейското законодателство. Комисията стартира производството за определяне на нарушаване през януари 2019 година и неведнъж прикани България да приведе законодателството си в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз, се добавя в известието.
Въпреки че България е внесла промени, българските законодатели към момента не са ги приели публично. Дори и измененията да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани здравни заведения, което би могло да докара до продължение на нарушаването. Заради неналичието на явен график (за приемане на законодателните промени - бел. кор.), Европейска комисия е решила да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз.
Европейските правила за публичните поръчки целят да подсигуряват транспарантни, обективни и конкурентни тръжни процедури в границите на единния пазар. Те се ползват за възлагащи органи, в това число публичноправни - категория от субекти, които, въпреки и да не са обществени, се финансират главно от страната или от други обществени органи, написа в известието.
Съгласно европейските правила частноправните субекти би трябвало да съблюдават разпоредбите за възлагане на публични поръчки, когато те дават отговор на условията, с цел да бъдат избрани като публичноправни органи. Такъв е казусът, когато те 1) са основани, с цел да задоволяват потребности от общ интерес, 2) имат правосубектност и 3) се финансират в по-голямата си част от обществени органи или са обект на ръководство или контрол от тяхна страна.
В България доста лечебни заведения дават отговор на тези индикатори, тъй като дават съществени услуги от публичен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други обществени източници.
Опасенията на Европейска комисия бяха изложени в публично уведомително писмо (2019 г.), последвано от стимулирано мнение (юли 2023 г.) и в допълнение стимулирано мнение (април 2024 г.), откакто България не съумя да приведе законодателството си в цялостно сходство.
Делото се отнася до наредбите на Закона за публичните поръчки, които изключват избрани лечебни заведения от разпоредбите за възлагане на публични поръчки, даже когато те са обществено финансирани, се добавя в известието на комисията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ